НЦЕМПИ

13th October

Обещахме да напишем нещо в началото на септември за отношенията ни с НЦЕМПИ, малко позакъсняхме. Искахме да видим какво ще стане. Стана – каквото стана. Оказа се, че НЦЕМПИ повече няма нужда от нас, оказа се, че е много по-важно да се направи опит да се разбие нашият екип, отколкото да се направи елементарна сметка какво е инвестирано в нас (а то не е малко) и какви резултати сме постигнали. Според нас ситуацията е резултат от изражението на едно лично его, според нас условията на конкурса за тренери бяха направени дискриминативно и с цел да ни разкарат, според нас самото НЦЕМПИ потъпка собствените си идеи и приоритети. Желаем им успех с новия екип обучители и дано и за тях някой ден някой да каже, че са над средното за ЕС ниво.

НЦЕМПИ убива постигнатото до момента…

25th September

Както може би повечето от вас знаят, съществува една структура, която управлява Програма “Младежта в действие” на ЕК за България. Тя се казва Национален център за европейски младежки програми и инициативи. Ще насоча следващия пост именно към този Център. Не е задължително да приемете мнението ми, но поне се надявам да го прецените като искрено.

Cameron Herold: Let’s raise kids to be entrepreneurs | Video on TED.com

4th May

Как очаквате децата да слушат родителите си …

  • Тарзан живее полугол,
  • Пепеляшка се връща вкъщи в полунощ,
  • Пинокио лъже през цялото време,
  • Аладин е царят на крадците,
  • Батман кара с 320 км / ч,
  • Спящата красавица е мързелива, а Снежанка живее със 7 момчета.

За това не трябва да се изненадваме, когато децата се държат зле…
Много по-скъпо ще излезе да дадем рибата в ръцете на гладните, отколкото да ги научим да я ловят сами… Е, да, може би ще отнеме време, ще трябва все пак да намерим някой, който поне знае къде е водата, че да им я покаже, пък той ще иска хонорар, пък тоя хонорар няма да е еднократен, пък трябва и условия да се създадат, столче, въдица, примамка… Не мисля, че е моя работа да показвам водата и да осигурявам всичко останало. По-скоро си мисля, че е нормално да намериш хората, които искат, изпитват силното желание, устремени са към водата, и да направиш една проста връзка между гладните и тях.
В нашата страна никой не се старае – нито родители, ното учители (е може би не всички де) да покаже на децата света като възможност, показват го като факт. Наскоро племенникът ми ми зададе въпроса – защо трябва да уча география, това е тъпотия, за какво ще ми трябва? По-учуден бях, когато ми зададе същия въпрос и за българския език – детето сподели мнение, че английският, виж, по-би му вършил работа. Явно в училище никой не им е казал защо правят това или онова, а просто им го е “преподал”. Опитва се да им дава някаква риба, която май се е повмирисала, изначално поради липсата на интерес към нея, вместо да им покаже от къде да си я наловят.
Защо българският език не би му бил полезен? Защото го говорили тука едни 5 милиона, а английският бил ехееее, тц, тц, мани, мани. Попитах се – защо тогава не учи китайски – че него го говорят определено повече хора на планетата и от английски.
Проблемът е, поне според мен, че всички, цялото общество, не само родители и учители, всички, дават на децата нагласата колко е хубаво навън, колко е зле тук, как тук нищо няма да стане, а там е реки от мед и масло – там, където английският върши работа и тук, където българският е навсякъде.
Защо децата, като пораснат, отиват навън и успяват и защо (ако останат) тук само мрънкат?
Някак си ние вместо да ги научим да мислят и да измислят отговори, да откриват правилните въпроси и съответно да намират правилните отговори, им даваме “обяснения” защо нещо не става…
Преди време се познавах с един младеж, който замина за Германия, да става доброволец – Европейска доброволческа служба. Няколко дена преди да замине, той продължаваше да обяснява колко ще е хубаво в Германия и колко е гнусно тук, в същото време си хвърляше фасовете на улицата, като всички останали, ядеше храната на съквартирантите си, без да ги пита, взимаше им пари “назаем” докато ги няма, като им съобщаваше свършения факт и обикновено не ги връщаше, увличаше се по парфюми и дрехи, вместо да си зададе въпроса, защо на 28 години все още не е започнал дори да учи висше образование… т.е. беше като почти всички на същата тази улица, беше един от хората, които правеха улицата такава.. (т.е. ако няма нито един човек на една изключително мърлява улица, някой въобще ще знае ли, че тя е мърлява?).
Попитах го тогава – ти ходил ли си в чужбина? Каза – Не. Питах, поне до Калотина? Каза НЕ. Питах – А как тогава знаеш, че в Германия е хубаво, а тук лошо? Каза със замечан поглед – знам, гледал съм филми…
Е, какво да му отговориш? То и в Дубай е хубаво, ама… това е друга тема май…
Всъщност не отричам, че в Германия е хубаво, напротив, не отричам и че е по-хубаво, даже съвсем напротив, отричам да не искаш да мислиш. Никой никога не го е учил да мисли, надявам се в Германия сега да са го научили…, ама доколкото подочух – май май като не си се научил навреме :) а това в Германия не го прощават.
Всъщност, когато нашенците отидат в чужбина обикновено се научават да мислят, извадени от потискащата ги с тъжния си махморлук среда. Но защо трябва да се гордеем, че българите на Запад видиш ли как се били оправяли, щом тук единственото, което са осъвършенствали е да пият кафе до смърт от хипертония.
Някой просто трябва да учи децата от малки да мислят, да намират начина да излязат от ситуация, да бъдат креативни, да се наслаждават на това, което могат и да го развиват така, че мутрите да не са им пречката в живота. За мен лично няма никакво значение след това дали ще са в Германия, тук, Дубай или… където се чувстват добре

Какво й има на днешната младеж…

20th February

Миналата седмица, докато бях във фитнес залата, в която ходя редовно ми направи впечатление едно момче. Явно с доста сериозен стаж като спортист, личеше му, а в същото време с протеза вместо една ръка. Нямаше да го забележа, ако не ми бяха направили впечатление няколко странни движения. Загледах се и останах като гръмнат, не от нещо друго, а от волята, която демонстрираше и която за съжаление не се вижда навсякъде, да не кажа никъде.
С този спомен се опитвам да се върна към онзи текст, който можете да видите по-долу, за това всъщност как да се направи така, че младежите да били включени в дейности на НПО…
Връзката е малко странна, но се замислих, че наистина нещо без воля няма как да стане. Няма как да накараш някой да прави неща, които не иска, или не му идват отвътре. Ролята на т.нар. младежки работници е по-скоро да откриват тези деца, да открият, че в тях има някакво пламъче, което отговаря на това, което самите те предлагат.
Много е редовен случаят, в който някакви хора стоят на някой семинар и си говорят за децата, които стоели по кафетата и нищо не били искали да правят, нищо не ги вълнувало и видите ли всички са виновни за това, само ние не! Еми, не е така – има си хора за всичко, всеки носи в себе си онзи ЕЛЕМЕНТ, който е част от пъзела на това общество, онзи ЕЛЕМЕНТ, който му дава ролята в живота. Проблемът е да се работи, той да бъде изваден наяве и поощрен. Това не става от всеки, не може някой да се сърди, че децата не били се били интересували от това или онова, че не били слушали учители, които не говорят на техния език или, че висяли по кафетата.
Иска ми се някак си да се създаде онзи среда, в която да е много по-възможно правилните хора да срещат подходящите за тях деца и да могат да работят с тях и да им помогнат да развият и използват своя ЕЛЕМЕНТ.
Това не е ли идеята на младежката политика? А не е ли и част от образованието?
Този младеж във фитнеса просто за пореден път ми показа, че тези, които демонстрират воля вървят на пред. Желая му да бъде най-успешният атлет в това, с което се е захванал!

А как да изкараме най-доброто и от останалите, на които им трябва огънчето, което да запали волята?

Истината е, че за да овладееш чужд език, трябва да си служиш много добре с родния.

30th January

Едно време в училищата масово се учеше руски – език, сроден с българския. Днес много хора с лека ръка си го пишат като втори чужд език в автобиографиите. Но как говори руски българинът? “Асансьор не бачкает? Да, он чать-пать закеркенечится между етажерками!” Затова и нашите братушки често пъти въобще не ни разбират.

А може би проблемът е методически. Начинът, по който се преподават езици в България, явно е сбъркан. В една студия за езиковото обучение старши преподавател Таня Димитрова казва, че методиката на преподаване на езика се основава на напълно погрешен постулат, че всички хора чуват по един и същ начин.

Оказва се обаче, че всеки език звучи на различни честоти и всяка нация има специфична етнограма. Ухото на французина например е пригодено да чува от 1000 до 2000 херца. Това е честотата на френския и тя обхваща само една октава. Освен това този език се слави с друга рядкост – особено богат е на гласни.

Това е обяснението защо французите не обичат да говорят други езици и с риск да ги обвиняват в шовинизъм учат другите на своето четмо и писмо. Те строят културни институти навсякъде по света, дават пари и ордени с жартиери за принос към франкофонията, а понякога дори изпращат чуждестранния си легион, но само да не им се налага да произнасят словосъчетания с повече съгласни и на по-горна октава. Щом ухото на французина е с пропускливост 1000-2000 херца, той трудно схваща английския език, който е над тази писта и стига до 12 000 херца. Италианският е в зоната от 2000 до 4000 херца, а диапазонът на немския е до 3000 херца. Испанците пък са чувствителни най-вече към ниските честоти, от 100 до 500 херца, и после от 1500 до 2500 херца.

Всичко това всъщност е обяснено от проф. Томатис. В книгата си “Всички сме полиглоти” той твърди, че овладяването на чужди езици зависи от връзките между ухото, гласа и психиката. Неговото откритие е признато през 1957 г. от Френската академия на науките под името “Ефект на Томатис”.

Изследванията на този учен доказват, че за да научиш добре един език, трябва да имаш “ухо” за него. Тоест можеш да възпроизведеш фонемите само ако ги чуваш правилно. Оказва се, че говоренето на българите се различава от това на руснаците не само по граматиката. То зависи и от фактори като среда, обкръжение и акустична география. Нашата слухова система е обусловена от етническата ни среда, затова сме нечувствителни към интонацията и звуковите вариации, които не сме свикнали да чуваме.

По същата причина камбоджанците например, колкото и да учат английски, звуково той остава нечленоразделен за тях и когато искат да ти кажат Thank you my friend, от устата им излиза “сенкшомайпрен”. Тембърът на езика е елемент, който най-трудно се асимилира.

Затова и след 20 г. в Америка Кристалина говори правилен английски, но с акцент. А Борисов не говори никакъв чужд език, защото просто не обича да слуша. В неговия случай д-р Томатис би препоръчал потопяване в т.нар. акустични бани – да изговаря високо и да повтаря думите, които е записал на листчета.

Склонността към езици зависи от чисто физиологични фактори. Ухото ни може да “чуе” един език, но да остане глухо за друг, ако той е на честоти, които не сме пригодени да доловим. Английският е разположен в рамките на 4 октави във високите честоти, а руският обхваща цели 11 октави. Това обяс нява и невероятните способности на славяните да учат езици. Просто имат чуваемост, простираща се в широк диапазон.

Не е ясно как Томатис би обяснил слуховата диафрагма на Стоичков и способността му да схване звуковите спектри на английския. Но ако ученият е прав, че езиковата дарба се дължи на способността ни първом да чуваме и едва след това да говорим, то Стоичков или е глух, или не е славянин.

Децата на 7 и хората на 67…

16th December

Вчера (15/12/2010г.), докато говорех на един семинар (бяха ми дали 15 минути, а тези, които ме познават, знаят, че 15 минути обикновено не ми стигат и за встъпление по тема :) ), зададох на хората въпроса дали наистина си дават сметка, че децата, които сега влизат в първи клас, ще се пенсионират след 58-60 години. Ако светът в последните 20 години с навлизането на интернет се развива толкова бързо, че никой до преди две години не си е представял, че Facebook ще измести порното и свалянето на филми и музика като основна причина да стоят хората пред компютър, то тогава кой би могъл да каже, че има идея в каква точно “боза” ще плуваме след 50 години…
Звучи банално, всъщност… Питаш – някой дава ли си сметка за факта… всички те гледат все едно ги питаш дали са си измили зъбите сутринта… Някои от присъстващите бяха преподаватели, други по различни начини имаха отношение към бъдещето на млади хора… Ами сигурно са си го задавали този въпрос, но дори и сега, аз ако си го задам, виждам, че отговор няма. НЕ СИ ДАВАМ СМЕТКА, или по-точно ме е страх да се напрегна толкова, че да си дам таква.
Преподаватели, които мразят Facebook, защото не го разбират и го сравняват с “чалгата” (чалга за мен е онова нещо, което всички “мразят” до първата ракия, а FB е онова нещо, което всички мразят докато не отгледат първата си крава във фермата) се опитват да дадат на днешните деца онзи старт в живота, който да ги направи готови за онова утре, което никой няма и идея как би изглеждало. Аз нямам идея…
Все си мисля обаче, че ако някой се опита да наблегне малко повече на търсенето в самия човек, търсенето на неговите способности, дадености, таланти, може пък и това утре да е пълно с МИСЛЕЩИ хора, а в края на краищата единственото, което не се е променило от Аристотел насам е необхдоимостта да можеш да раждаш мисли, идеи, новости, да се позиционираш правилно във времето и пространството.

Volunteerism by Art in Action

15th December

Volunteerism from Art in Action on Vimeo.

Сър Кен Робинсън: Училището “убива” креативността”| Video on TED.com

1st December

Ken Robinson says schools kill creativity | Video on TED.com.

Можете да си пуснете и субтитри на български :) заслужава си

Как гледаме на “ученето”… !?!

29th November

…а може и да се попитаме, има ли то почва у нас…

Дайте ми дефиниция за “учене”! Сега! Започвайте да мислите :)

… и докъде стигнахме? Май до класна стая, книги и учебници… А някой замисли ли се, че май се припокрива с дефиниция за “зубрене”? Е, да, сега ще се появи някоя умна глава да почне да разсъждава на тема “усвояване на знания и умения”, без грам да може да ми каже точно къде в общоприетия стереотип за учене се намират уменията…. Еми, ако се появи, може да поспорим, тогава сигурно ще е прав/а той или тя. А аз отново ще трябва да се обяснявам, щото “умната глава” ще вади аргументи, речници… и всъщност ще покаже какво е “учене” – да ти набият в главата, че те тва те е истината и тя е 100% истина и е отгоре на всичко истинна и вярна и за да е възможно най-истинна – я пише и в учебник…

За съжаление не ми достига ум в главата да напиша един учебник, че 2+2=5 и да видим тогава… Но все пак някой си Айнщайн е всепризнат за умен човек и сам е казал, че всичко е относително! Може ли някой да спори с него? Може би не, и не само щото отдавна Айнщайн не е на този свят, просто и той е написал книги, а който от нас е попрочел това – онова, го приема – и толкова.

Върнах се от Берлин, снощи… Там цели 7 дена с едни хора се занимавахме по темата, как да накараш някой, който и хабер си няма какво иска от тоя живот, да седне и да учи. Но да учи, а не да се “образова”, защото именно да се образоваш, значи да седнеш и да си налягаш парцалите над учебници.

Е, в Берлин един колега всъщност повдигна въпроса – а как точно се учим? Не е ли това от грешките ни? Или има и друг мотив?

Да, ставаше дума за неформално образование, т.е. учене от живота или по-точно от житейски ситуации, които волю или неволю преживяваме, а понякога, ако искаме наистина да се развиваме – се налага и да планираме. Т.е. да се научим да учим или да развием основната си компетентност “learning to learn”.

За мен ученето е именно това – да отвориш ума си към света и да му дадеш право да мисли с негови си мисли, такива, които колкото и да са “елементарни” за някой, са истински мисли, да научиш крайниците ти да правят движения в пространството, които да бъдат полезни за теб и за обществото и всичко това – като се научиш да търсиш онова, което ти липсва и да искаш да намериш начина да запълниш тази празнота.

Няма значение дали ученето е болезнен процес, т.е. дали се учим от грешките си и търсим начини да преодолеем срама си от самите нас, че сме се изложили, или е това, което един умен индиец нарича “подходът на бабата”, т.е. да се постараем да изпреварим грешката, като се опитаме да наберем нужните знания и умения преди тя да се случи, а същевременно се наслаждаваме на благоговеенето на хора, които както бабите ни, се възхищават на всичко, което правим, без даже да го разбират…

За да го илюстрирам ще ползвам неговия пример: Сложил той едни деца (някъде на около 10-12 годишна възраст) в една класна стая и им задал няколко въпроса, на които те няма как да знаят отговорите, след това изчезнал за известно време. Децата, разбира се, взели да ровят в GOOGLE.com и бързо намерили отговорите, но на негово място дошли едни възрастни жени (въпросните баби), които единственото, което правили, било да се възхищават колко са умни децата, без да разбират въобще нищо от поставените въпроси…

Резултатът? Ами децата 6 месеца по-късно все още давали отлични резултати на тестовете по зададената от индиеца тема, а и много отвъд нея… Т.е. чрез събуждането на интереса в тях и създаването на атмосфера, която да го поддържа, индиецът е постигнал доста почвече от обикновен учител.

Каква е била темата на въпросите на индиеца ли? – Философията на Аристотел…

Професионалният опит ще освобождава от изпити

22nd November

Някои курсове във висшите училища да се признават автоматично, без да се налага студентите да посещават лекции, подготвя група в просветното ведомство. Мотивът за това е придобил вече професионален опит в практиката. Идеята за това съобщи на депутатите министър Сергей Игнатов по време на изслушването му в комисията за борба с корупцията заради неправомерно издадена от него диплома, когато е бил ректор на Нов български университет.

“У нас още това го няма, но в напреднали страни много отдавна натрупан професионален опит се акредитира във висшето училище и някои курсове могат да ти ги признаят, защото си работил в дадена област”, обясни министърът. “Ако човек е работил дълго време, примерно е управлявал фирма или нещо друго и започне да учи икономика, може един или два курса по някакъв вид мениджмънт да му бъдат признати”, даде пример Игнатов. Професионалният опит ще се удостоверява със сертификати, може студентът да се явява и на изпити, но работната група още няма конкретни предложения в тази насока, допълни той.

Модернизирането на системата за акумулиране и трансфер на кредити в образованието безспорно е необходимо, коментира депутатът от ДПС Лютви Местан. Според него е нужно да се засили компонентът придобити практически умения, но по някакъв начин това трябва наистина да бъде свързано с процеса на обучение, за да бъдат снети съмненията за истинската стойност на придобитото умение.

Местан смята, че вече трябва да измерваме не само знанията, но преди всичко да измерваме компетентността, която е комплекс от знания и практически умения. Депутатът предлага компетентността да се измерва за всеки образователен модул, за всяка учебна дисциплина, за всеки етап и за всяка степен. Затова може да се мисли в посоката, зададена от министъра, каза той.

“Има Болонска стратегия, която урежда как се постига образователна степен и колко години трябва да се учи за нея, както и какъв вид кредити трябва да се натрупат”, коментира и депутатът от левицата Валя Богданова. Според нея е проблем дали упражняваната практика представлява натрупване на кредити и затова след като бъде внесен проектът от МОН, въпросът ще се дискутира в детайли.

КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ

Според Лютви Местан, също член на образователната комисия в НС, отворен е въпросът колко продължително министър Игнатов ще отстоява идеята за професионалния опит. При тази непоследователност на политическите му послания рискуваме моят отговор да бъде даден за идея, от която той вече да се е отказал към момента на публикуването на моя коментар, презастрахова се след заседанието на комисията Местан. Нали помните, Игнатов каза, че 51 висши училища са много, но скоро ни предложи 52-рото, допълни депутатът.

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7598&sectionid=2&id=0000301